Строим програма за работодателска марка. А докато я строим, не спирам да мисля за една ирония.
Сред системите, които EU AI Act определя като „висок риск“, е AI за подбор на персонал. Заедно с кредитния скоринг, критичната инфраструктура и правосъдието. Тоест: алгоритъмът, който решава кое CV да види човек и кое не, регулаторът е поставил в същата кошница като системите, които пускат или не пускат хора през граница.
И в същото време половината пазар вече филтрира кандидати с точно такъв AI, често без да се замисля.
Не пиша това, за да плаша. Пиша го, защото е момент, в който си струва да си честен — особено ако се занимаваш с отговорен AI.
Срокът, който идва (с уговорки)
Накратко и без правен жаргон: най-тежката вълна задължения по EU AI Act — тази за високорисковите системи — има обвързваща дата около 2 август 2026. Има политически разговори за отлагане на части от нея, така че точната картина още се движи и трябва да се следи. Но разумната подготовка не залага на отлагане. Залага на това, че срокът важи.
Залогът не е дребен. Глобите по регламента стигат до порядъци, които сриват не само стартъп, а сериозна компания — до десетки милиони евро или процент от глобалния оборот. И важи извън ЕС: ако изходът на твоята система докосва европейски потребител, си в обхвата, независимо къде са сървърите ти.
За компания, която наема в Европа и същевременно продава AI на други, които наемат в Европа, това не е абстракция. Това е вторник.
Governance не е спирачка. Е предимство.
Знам как звучи „compliance“ за инженер. Звучи като бюрокрация, която забавя истинската работа. Разбирам го. И не съм съгласен.
В свят, в който всеки може да пусне AI за минути, доверието става дефицитната стока. Клиентът вече не пита само „работи ли“. Пита „мога ли да обясня пред регулатор как работи“, „проследимо ли е защо взе това решение“, „кой носи отговорност, когато сгреши“. Компанията, която има отговорите, преди да са поискани, не е по-бавна. Тя е тази, на която поверяват най-чувствителните процеси.
Точно затова отговорният AI не е етикет за маркетинг. Той е конкурентно предимство — особено когато системата ти взема решения за хора.
В свят, в който всеки може да пусне AI за минути, доверието става дефицитната стока.
Практикуваме това, което проповядваме
И тук идва самоиронията, която поемам с отворено лице.
Ние сме работодателска марка. Ние ще ползваме AI в наемането. Което значи, че сме длъжни да го правим прозрачно и проследимо — да можем да обясним защо системата е извела едно CV напред, да държим човек в решаващите точки, да не оставяме алгоритъм да решава сам кой заслужава шанс. Не защото регулаторът ни кара. А защото иначе нямаме право да говорим за отговорен AI на клиентите си с прав поглед.
Управлението на риска по дизайн — governed by design — е скучна фраза за нещо просто: прави нещата така, че да издържат проверка, преди някой да дойде да ги проверява. Това е и съветът, който даваме на клиентите. Редно е да го прилагаме първо на себе си.
Ако governance за теб не е досадна пречка, а интересен инженерен и етичен проблем — тук имаме точно такива проблеми, и хора, които ги обичат. [Виж мисиите в governance и Responsible AI].